Иван Тодоров
22.02.1926 г.–25.01.2021 г.
22.02.1926 г.–25.01.2021 г.
Академик Иван Тодоров Иванов е роден на 22 Февруари 1926 г. в град София.
Иван Тодоров е един от най-изтъкнатите български хореографи със значителен принос в развитието на българския сценичен танц в качеството си на изпълнител, художествен ръководител, постановчик и педагог.
Той започва развитието си като изпълнител в танцовия състав на гимназията с ръководител Руска Колева, след което продължава като артист в балета на Софийската опера 1948 – 1968 г. Освен изпълнител, Иван Тодоров е и главен консултант на постановките ”Хайдушка песен“, ”Легенда за езерото“, ”Нестинарка“, ”Змей и Яна“, поставя танците в оперите ”Момчил“, ”Хитър Петър“, ”Луд гидия“. Съвместната работа с Анастас Петров, Нина Кираджиева и руските специалисти Владимир Белий и Николай Холфин е неоценима школа, даваща силен тласък в професионалното развитие на изтъкнатия ни педагог и хореограф.
В дългогодишната си творческа дейност акад. Тодоров е посрещан с признание за неговата работа в Националното балетно училище, Националната опера, АНПТ „Загоре“ – Стара Загора, Академичен фолклорен ансамбъл – София, АНПТ „Вратица“ – Враца, Ансамбъл „Пирин” – Благоевград и много други професионални и самодейни ансамбли и танцови състави.
През 1951 г. се създава Държавният ансамбъл за народни песни и танци. С основаването на ансамбъла се поставят на дневен ред важни и отговорни задачи: да се издирят носители на автентичен фолклор, изкуството им да се разработи в сценични форми, като същевременно се съхрани спецификата на една красота, завещана от вековете. Съществен дял от решаването на тези задачи заема и необходимостта от обучението на професионални кадри.
През 1951 г. се открива Държавното балетно училище. Наравно с имена като Кирил Дженев, Маргарита Дикова, Люба Вълчева в създаването на Държавно хореогафско училище, участва и Иван Тодоров, който има изключително голям принос. Всичките те са ангажирани като преподаватели по български танци на бъдещите балетни артисти. Иван Тодоров, който е и артист в балета на Операта по това време, настоява, че трябва да има специално обучение за изпълнители на народни танци, защото езикът на класическия балет е различен от националната ни специфика. Николай Холфин и Владимир Белий подкрепят идеята за създаване на специалност, която да обучава професионални изпълнители на български танцов фолклор и да подготвя професионални кадри.
Преподавател в Държавното хореографско училище от основаването му до 1964 г., Иван Тодоров обучава първите поколения професионални танцьори, като изгражда уважение към изворите, стремеж към детайлно познаване на спецификата на всяка една област и точна мярка и вкус при интерпретацията.
Иван Тодоров е заемал длъжност като Главен художествен ръководител в много други танцови колективи години наред. Така например: от 1947 г. е ръководител на танцовия състав към Ансамбъл на Строителни войски, от 1960 г. – 1990 г. е ръководител на Ансамбъл „Вратица”, гр. Враца, 1976 – 1991 г. 15 години е главен Художествен ръководител и консултант на ДАНПТ „Загоре” гр. Стара Загора и много други самодейни колективи, пръснати из цялата страна. Неговият принос в областта на музикалното и танцово изкуство е огромен и неоспорим.
Основател и Главен художествен ръководител на Академичен фолклорен ансамбъл при Национален студентски дом, гр. София от 1957 г. до 2021 г.
0т 1999 г. Иван Тодоров е Председател на Художествена комисия на Националната секция за България на Международния съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства (ЦИОФФ България) – Официален партньор на ЮНЕСКО и Международен фолклорен фестивал ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
В периода 2002 – 2018 г. е Председател на комисия-жури на 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти и 5-ти Национални прегледи на фолклорните ансамбли, оганизиран от ЦИОФФ България.
От 2003 г. Иван Тодоров е Президент на Международен фолклорен фестивал „Приморско”.
Иван Тодоров е дългогодишен Член на Управителния съвет и Заместник председател на Съюза на Българските музикални и танцови дейци , както и Председател на Дружество „Ветерани” при СБМТД в последните години.